Родена съм и възпитана в най-обикновено семейство. Имам по-голяма сестра Юлия, но за беда, тя е била желано дете, докато аз съм плод на случайността. Винаги съм била пренебрегвана във всяко едно отношение. Когато учителите ми пишеха тройки в бележника, мама никога не пропускаше момента да съобщи на всеослушание, че тъй като съм непланирано дете, от мен няма да излезе разумен човек. Толкова ме болеше от думите й, че често плачех нощем тайно. В края на краищата не бях по-лоша от другите деца. Не, проблемът беше в това, че не съм обичана като сестра си. След няколко години Юлия продължи образованието си в художественото училище, а картините й печелиха награди. В същото време тренираше спортна гимнастика и там също се отличаваше с успехи. Опитвах се да бъда на нивото й, но се провалях във всяко едно отношение. Учителите казваха за мен, че съм среден ученик, докато Юлия, като безспорен талант, жънеше главоломни успехи. Тя беше отличничката, а аз – тройкаджийката.

И на външен вид се различавахме. Разбира се, не бях грозно момиче, напротив – намираха ме за симпатична, но битуваше мнение, че сестра ми е много по-красива от мен. Просто Юлия изглеждаше самоуверена и носеше вътрешен плам. Родителите ми бяха много щастливи, когато приеха сестра ми да учи в престижен университет. Спомням си колко ги умолявах да ми наемат частен учител, който да ме подготви за изпитите, за да имам шанс и аз да уча в този университет, но майка ми просто ми обърна гръб. След няколко дни баща ми дойде в стаята ми и търпеливо ми обясни, че няма да могат да ми платят за частен учител и като цяло, това било загуба на време и пари. Толкова ме заболя от думите му, че цяла нощ плаках. На сутринта се събудих с твърдото решение, че какво и да става, на всяка цена ще вляза в проклетия университет. Започнах да уча упорито, на практика спрях да се храня и спя. Не успях да постъпя точно в този университет, но благодарението на постоянството ми, ме приеха да уча икономика в също толкова престижно училище.

Родителите ми бяха щастливи и спокойни, че и двете им дъщери жънат успехи и дори започнаха да се отнасят малко по-добре към мен. Учих усилено и след дипломирането си получих работа по моята специалност. А в трети курс животът на Юлия започна да се променя. И всичко това, защото се влюби в свой съученик. Връзката им вървеше към сватба, когато седмица преди тържествения ден, годеникът й я заряза заради друга жена. Сестра ми, която не беше свикнала с поражения и неуспехи, буквално се срина. Заряза университета, събра се с лоша компания и много скоро стана зависима от алкохола. Няколко месеца по-късно полицията я задържа за кражба, но за щастие се размина с условна присъда. Баща ми не можа да понесе срама и почина от сърдечен удар.

Изминаха две години. Вече бях омъжена и се радвах на малката си дъщеричка, когато разбрах, че сестра ми също е родила дъщеря от неизвестен мъж. За да оцелеят с бебето, Юлия започнала отново да краде. За съжаление, този път я осъдиха на три години затвор. След като се консултирах със съпруга си, успях да стана настойник на племенницата си и сега ги отглеждам двете заедно с дъщеря ми. Майка ми преживя много зле провала на Юлия. Тя я обича безкрайно и много се тревожи за нея. Имаме голяма къща и за да не е самотна, поканихме майка ми да живее при нас. И сега, всеки ден, тя стои на прозореца и се оплаква от несправедливата съдба. По нейно мнение, аз трябва да съм в затвора, а не любимата й Юлия. Боли ме от думите й, но се старая да не показвам гнева и обидата си. За щастие, имам прекрасен съпруг, който ме обича и ме подкрепя във всичко.

Източник: Лична драма