150 години от рождението на генерал Владимир Вазов

Владимир Минчев Вазов ръководи българските части по времето на успешната отбранителна операция при Дойран през Първата световна война.

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Неговите братя са Иван Вазов, генерал Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

По времето на Руско-турската освободителна война частите на генерал-лейтенант Гурко стигат до Сопот, но след това се оттеглят и Сопот е опожарен. Част от населението напуска града; по това време е убит Минчо Вазов. Децата и жените в семейство Вазови заминават за Пловдив. Но Владимир, майка му и баба му са заловени от турците и изпратени на заточение в Араповския манастир край Асеновград.

След Освобождението Владимир и майка му се преместват в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там бъдещият военачалник завършва трети клас – днешният седми, след това заминава за Пловдив. В Пловдивската гимназия Владимир Вазов завършва четвърти и пети клас – днешните осми и девети клас.

Когато през септември 1885 г. е обявено Съединението, а по-късно избухва Сръбско-българската война, Владимир, който е на 17 години, се явява пред наборната комисия, но тя отхвърля желанието му да замине на фронта поради малката му възраст и поради факта, че четирима от братята му вече са записани в редовете на войската.

След като завършва успешно гимназията, Владимир се явява и успешно взема изпита във Военното училище в София.

На 14 януари юнкер В. Вазов влиза в първия специален клас в училището. Той се обучава 15 месеца и на 27 април 1887 г. старши портупей юнкер Вазов завършва осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. Той е четвърти по успех, което му дава правото да избира оръжието си и гарнизона, в който да служи. След като е произведен, Вазов е зачислен във втори артилерийски полк в Шумен.

През май 1890 г. Владимир Вазов е произведен в чин поручик.

През 1891 г. той командва новосформираната в полка планинска полубатарея.

През 1893 г. Вазов и майор Калин Найденов са командировани в заводите Круп, в Есен, Германия, за купуване на германски оръжия.

По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия; за целта са сформирани две планински батареи, едната от които е поверена на поручик Вазов.

През 1894 г. Вазов е произведен в чин капитан; след това е приведен като старши офицер в батарея в четвърто артилерийско отделение в София.

През следващите години Вазов служи като командир на първа батарея в четвърти артилерийски полк, началник на отдел в същия полк, като стига до длъжността командир на бригада.

В периода 1902 г. – 1903 г.Вазов е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия.
През 1904 г. той е избран за член на специалната комисия, която прави опити в Германия и Франция; през 1905 г. завършва курс за обучение по стрелба във Франция.

На 31 декември 1906 г. е произведен в чин подполковник.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов е създадена специалната Артилерийска школа; Вазов е назначен за помощник-началник.

През 1907 г. той заема длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция; през 1909 г. е приведен за командир на артилерийско отделение в четвърти артилерийски полк; през есента на 1910 г. е преместен в пети артилерийско полк като командир на артилерийско отделение, по-късно е повишен в длъжност помощник-командир на полк.

През 1912 г. Вазов е произведен в чин полковник.

По времето на Балканската война полковник Вазов командва четвърти скорострелен артилерийски полк в Първа пехотна софийска дивизия.

На 5 октомври Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и под командването на Вазов са приведени 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври частите му участват в боевете при Гечкенли, в които българите удържат победа въпреки превъзхождащия ги противник. На 17 и 18 октомври Вазов участва в боевете при Люлебургас, а на 4 и 5 ноември – в щурма на Чаталджанската позиция.

По времето на Междусъюзническата войска Вазов отново като командир на четвърти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот.

Най-големите успехи на Вазов са по времето на Първата световна война. В началото на войната той е назначен за командир на Пета артилерийска бригада, с която участва в битката при Завоя на Черна.

През март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е част от Първа армия. Дивизията под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от река Вардар на изток до Дойранското езеро.

Под ръководството на Вазов се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на големите си познания по фортификация той отдава голямо значение за укрепването на позицията.

За четири дни – от 22 април до 26 април 1917 г., 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 хиляди снаряда. Врагът дава над 1000 жертви и много пленници. След атаките през май само 34-ти Троянски пехотен полк ликвидира над 2 хиляди вражески войници и 40 офицери.

През май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е укрепен още по-добре поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на река Вардар, която е изключително важна стратегическа позиция.

Боевете на 16,17 и 18 септември 1918 г. са известни в българската история като Дойранската епопея. Срещу българските части воюват три английски, две френски дивизии, една гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Противникът превъзхожда български части многократно. Започва и газова атака.

Генерал Вазов казва на българските офицери и войници:

„Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!“

На 16 септември генералът обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. На следващия противникът започва интензивна артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в подготовката за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества. След ожесточените боеве противникът е отблъснат и дава над 10 хиляди жертви.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на Плевенската Девета дивизионна област в Пловдив. През следващите години заема различни длъжности в Министерството на войната.

На 24 февруари 1920 г. Вазов е произведен в чин генерал-лейтенант, преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери. През октомври 1922 г. с група офицери генералът основава опозиционното формирование Български народен съюз „Кубрат“, за противопоставяне на следвоенните революционни заплахи, политическата криза, за съпротива срещу режима на Стамболийски и борба с комунистическото движение. Съюзът съществува до 9 юни 1923 г., след което се легализира и участва в Народния сговор и потушаването на Септемврийското въстание.

През октомври 1923 г. Вазов е избран в ръководството на комитета „Народна признателност“, чиято цел е помощ на жертвите на „комунистическия метеж“. През 1926 г. е кмет на София. По времето на управлението му е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопровод, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт.

През 1936 г. английски ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгреса на организацията Британски легион, който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българският офицер е посрещнат от кмета на града, настаняват го в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон Бонапарт. Когато той минава, е строен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън, който придружава Вазов, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3 хиляди военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българския генерал, лорд Милн заповядва:

„Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

Председателят на Британския легион майор Готли го представя с думите:

„Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история…“

Генерал-лейтенант Владимир Вазов изкарва последните дни от живота си в село Рибарица. Умира на 20 май 1945 г.

Вазов е женен за Мара Горанова. В семейството се раждат трима синове – Георги – химик, изпратен в концлагера на мина „Бобовдол“, Иван – адвокат, който е изселен със семейството си и възрастната си майка, и третият е кръстен на баща си – Владимир; той продължава офицерската професия, кавалер е на ордена „За храброст“ от боя при Стражин, осъден от Народния съд на десет години затвор. Вълко Червенков го помилва и освобождава през декември 1950 г.

 

В ПОВЕСТТА „АНГЕЛИ НАД ДОЙРАН“ НА ПЛАМЕН ГРИГОРОВ ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ Е ПРЕДСТАВЕНА ПО ЕДИН УНИКАЛЕН ХУДОЖЕСТВЕН НАЧИН

ТЪРСЕТЕ И ЧЕТЕТЕ ТАЗИ ПАТРИОТИЧНА КНИГА

 

Росица Тодорова, Издателство”Распер”

loading...